Абревиатурата BDSM очертава съвкупност от усещания, модели на поведение и практики, които се проявяват в интимните отношения и човешката сексуалност. Те са присъщи за относително малък брой хора, поради което се определят като алтернативни и ексцентрични спрямо приетия в обществото стандартен модел.
Стандартният модел се базира на широко разпространените в обществото традиции, норми, критерии за нормално/ненормално и приемливо/неприемливо в любовта между хората, сексуалните отношения и практики. Въпреки, че тези критерии са условни и често изменчиви с времето, принципът на мнозинството понякога води до отричане и заклеймяване на алтернативните сексуалности, сред които е BDSM без достатъчно вникване и разбиране на тяхната същност. Казано с други думи, валидно е това което повечето хора усещат като приемливо, правилно, добро. А останалото бива заклеймено като девиантно, ненормално, извратено и т.н. Този подход е причина често BDSM да се свързва с разстройства на личността и сексуалността, насилие, престъпно поведение и т.н. Липсата на достатъчно и правилно поднесена информация съответно води до погрешни обществени представи за BDSM и липса на толеранс.
Допълнително усложнение произтича от факта, че BDSM е широкоспектърно понятие. Вариациите на фантазиите и усещанията са толкова много, че често това, което се харесва и практикува от едни е отблъскващо и неразбираемо за други, при положение, че всички се определят като почитатели на BDSM.
Как при тези положения могат да бъдат посочени границите на BDSM-усещанията и практиките?Как могат да бъдат поставени рамки, които да служат като ориентир какво влиза в сферата на BDSM и какво остава извън нея? Всъщност, не е никак трудно – границите са ясно очертани чрез понятията доброволност, разумност и сигурност, които са неписан закон за всички, които възприемат BDSM като част от своята фантазия, поведение и живот.
Правилото за доброволност поставя ясна червена линия между BDSM и насилието. Това е необходимо, тъй като известна част от BDSM-практиките имат свои двойници, свързани с насилие. При BDSM например се практикува игра на изнасилване , както и множество форми на сексуални мъчения. Същевременно в реалността изнасилвачът, инквизиторът, сексуалният престъпник нямат никаква допирна точка, нищо общо с BDSM. Актът на реално изнасилване е по-далеч от BDSM-играта на изнасилване отколкото е отдалечена от Земята най-далечната галактика. Разликата е, че при BDSM практикуващите извършват всички действия по своя воля, осъзнат избор и желание за постигане на удоволствие. Респективно, тези действия реално доставят удоволствие на всички участници в тях. Докато при насилието не е така, и там подложените на мъчения, изнасилваните и т.н. са жертви, поставени в съответната ситуация срещу своята воля, желание или избор. И разбира се, без следа от всякаква взаимност и споделяне на удоволствие. Педофилия, зоофилия, некрофилия и т.н. – всички те изключват елемента на доброволност.
Разумност – това правило очертава границите на риска. Част от BDSM-практиките включват сравнително екстремни елементи и съдържат в себе си малък или по-сериозен риск от трайни увреждания, наранявания, а понякога дори и фатален изход за някои от участниците (при т.нар. еротично задушаване например). Разумността изисква при тези занимания по никакъв начин да не се поемат рискове, които да застрашават нечие здраве или живот. Именно затова BDSM е занимание за уравновесени, трезвомислещи хора, които са наясно до къде могат да стигнат, какво могат да си позволят да причинят и какво не. Които знаят с какво трябва да се съобразят и кога да спрат.
Сигурността се отнася до степента на контрол във всяка BDSM-ситуация. С други думи не е допустимо никой от участниците да бъде поставен в неконтролируеми условия с непредвидими последици във физическо и ментално отношение. Сигурността изисква всяко BDSM-занимание да може да бъде моментално прекратено при първия признак на излизане от контрол. Във връзка със сигурността е уместно BDSM-практикуващите да притежават поне минимална медицинска подготовка или познания, за да реагират адекватно при необходимост.
Всичко, което излиза от рамките на доброволността, разумността и сигурността попада в мрака на насилието, безумието, неоправдания риск. То не е BDSM и е погрешно да се унифицира с него. BDSM е алтернативен начин за постигане на удоволствие във връзка между зрели и отговорни личности, които знаят как и какво точно правят по своя воля. За тези личности понятията доброволност, разумност и сигурност са неотменни закони, които при никакви положения не могат да бъдат прекрачвани. Защото отвъд тях е престъпното, социопатично или болестно поведение, които нямат общо с темата на тази статия.
Това са границите, които очертават външния периметър на BDSM. Но вътре в тази вселена от усещания също има рамки. В повечето случаи в BDSM-отношенията единият от партньорите е доминантен (господстващ, садистичен и др.), а другият подчинен („поробен”, мазохистичен и др.). Всеки подчинен има свои индивидуални личностни граници на желани усещания и поносимост (страхове, фобии, праг на болка и т.н.). Доминантният партньор е длъжен да се съобрази безпрекословно с тези граници, защото в противен случай би причинил нежелани деструкции в подчинения. Това правило вътре в самата сфера на BDSM е не по-малко важно от границите, очертаващи външния периметър. За почитателите на BDSM то също е валидно като неотменим закон.
Автор: Tsvetan
Pingback: BDSM – Въведение (продължение) | F-BG Portal