Материала е препубликуван от anavaro.com (ето тук).
Честно да ви призная се измъчих с тези книги. Нямам нито желание, нито сили, да пиша два отделни анализа. Нямаше и този анализ да се появи, ако не беше настойчивото ръчкане на един много определен и много важен за мен човек. Но стига съм мърморил – да се хващам на работа.
Ако нещо може да се каже за следващите две книги, то е че са зле. По-зле от първата. И повярвайте ми, не говоря за стила на писане и героите, които от своя страна … май не съм чел по-зле. Ще ми се да кажа, че и от гледна точка на BDSM нещата са една идея по-добре, но не би.
Там където присъстват, защото тези сцени са намалели нещата не изглеждат много значително по-добре от това как изглеждаха в предната книга. Сега поне знаем, че тя е там доброволно, за това няма да мрънкам за доброволността. Това, което ми се набива на очи, обаче, е че главния герой все повече се държи като насилник, а не като контролиран и рационален доминиращ, какъвто се опитват да го изкарат. От смучките по гърдите на героинята, когато се пече гола, до избухването, когато разбира, че ще има дете. Всичко показва липса на самоконтрол.
В следващите две книги фокуса пада много повече на криминално-романтичната страна на връзката им от колкото на чисто сексуалната, за това и може би, нямам толкова какво да кажа за тях. Освен, че за мен Крисчън отново не е доминиращ … не – той си е насилник, неуравновесен, богат, с хубаво тяло, но комплексиран и трудно контролируем насилник. Дори да приемем, че доброволността присъства, заради връщането на героинята при него, някои от действията му, показват изключителната сигурност в себе си и желанието да наложи волята си на всяка цена.
Може би, най-показателния момент за това е избухването му, когато му съобщават, че ще става баща. За всеки мъж това е шок, но не може първото ти действие, още повече, ако твърдиш че си доминиращ, да е обвинение от сорта на „Ти си го направила нарочно“. Нали се сещате, че това, поне според мен (ще се радвам да чуя женско мнение) е много, ама много по-болезнено от „Сигурна ли си че си мое?“. Собствената несигурност, същата онази, която до сега е била маскирана, като доминация, същата онази несигурност, която струи от настояването за подписване на договора, сега излиза наяве.
Както казах и предния път – всеки от нас има своите комплекси … всеки от нас има своите демони и неща, които го тормозят и му пречат да бъде „щастлив“, но да прехвърляш тези съмнения и комплекси върху подчинената, означава само и единствено, че не контролираш самият себе си. Че за теб или всичко е игра, просто забавление в спалнята, или някаква възможност да прехвърлиш и да избиеш комплексите си с камшика. Никой не е безгрешен, но да натоварваш подчинената страна и да прехвърляш собствените си … страхове, показва завидна липса на самоконтрол.
За мен тези книги продължават да са опасни, ако се приемат като чиста монета, без да се подложат на съмнение … точно както правят повечето хора. В тях се издига някакъв култ към нещо, което за мен си е чисто насилие и мания за контрол … само на крачка от домашното насилие, дори не толкова голяма, ако не мислим за домашното насилие като за само физическата страна на нещата.
В спора под статията за 50 shades of Gray, достигнахме до едно важно заключение – в тези книги няма BDSM. Има насилие и комплексарщина и трябва да се разглеждат като точно това, а не като BDSM любовна история …
Много ми се иска да вярвам, че хората, които ще прочетат книгата, ще се усъмнят във всяка една дума, че ще подложат на съмнение всяка една идея, но това е малко вероятно. Повечето сигурно ще приемат, това, което е описано там като чиста монета. И ще си изградят представа, че е нещо нормално да се проявява насилие. BDSM не е насилие, а взаимност … и честно казано се уморих да го повтарям.
Ако имате възможност – не си губете времето с тези книги … ако не – моите съболезнования.
Ваш,
Lucifer