Преди доста време обещах да направя редакция на българския превод на статията “The Endorphin Levels in BDSM” и наистина тръгнах с тази нагласа. Проблемът ми със статията е, че никъде няма медицинска обосновка. Какво са ендорфините е обяснено набързо без да се навлиза в подробности и цялата игра с телесната биохимия е представена магично, като дори не се споменават интересни странични ефекти, на които попада човек в случай , че се зачете. Затова реших да събера повече информация и така се роди първата версия на този материал.

След като я завърших ,обаче, ме насочиха към една друга купчина материали, която предполага сериозно разминаване с първоначалния.

Само да вметна, че не съм лекар и нямам завършено медицинско образование. Имам богата обща култура и знам как да търся в google. Това не ме прави експерт. Прави ме просто по-любопитен лаик.

Ако откриете грешки в това, което съм написал, или имате насочващи материали, които да прочета – давайте ги.

Основни допускания

В първоначалната статия, а и на няколко други места, се говори за така наречените ендорфинни нива. За тях имаме редица емпирични доказателства – множество случаи на достигането на посочените по-долу “нива” и докато не получа достоверно опровержение за това, ще ги смятам за валидни. Защо и как се стига до тях вече е въпросът, който ме гложди и който ще разгледам в този материал.

Ендорфини …

Преди да кажа какво е ендорфин, е добре да обясня един друг често използван по-надолу термин, а именно опоид. Опоидите са вещества, които се свързват с опоидните рецептори на тялото, разположени основно в нервната система и стомашно-чревния тракт. Опоидите са аналгетици (болкоуспокоителни) и седативи (успокоителни), някои от които причиняват и еуфория.

Ендорфинът, от своя страна, е вид ендокринен (вещество, произвеждано в тялото) опоид, отделян от хипофизата и хипоталамуса. Той е тясно свързан с контрола на болката и системите за “награда”, които са еволюционно обособени в телата на всички гръбначни животни. Ендорфини се отделят като награда, когато тялото извършва действия, които смята за “добри” и трябва да “награди” – хранене, секс, но също така комуникация с приятни хора, галене на животни, извършване на действия, които намираме за приятни, но и като средство за справяне с натоварване и болка, когато тялото е поставено в стресова ситуация (като това е основната цел, с която разглеждам ендорфините тук). Като всеки опоидн и ендорфините могат да доведат до усещане за щастие и да намалят болката.

Ендорфините, отделени в кръвта, нямат голям ефект върху усещанията на тялото, защото молекулите им са твърде големи, за да преминат през преградата кръв/мозък. Тези, които се секретират в мозъка или в гръбначния стълб имат двоен ефект – ендорфинът във вегетативната нервна система (ВНС) се свързва с мю-опоидните рецептори, което подтиска синтезирането на невротрансмитера, отговорен за пренасяне на болката от периферните нервни окончания към центровете за болка. Или казано по-просто – благодарение на намаления синтез нервите предават по-малко усещане за болка.

В централната нервна система (ЦНС) ендорфинът също се свързва с мю-опоидните рецептори и се проявява като пресинаптичен нервен терминал, но вместо да подтискат синтеза на болко-преносими невротрансмитери, подтискат синтеза на гама-аминомаслена киселина или GABA – вид аминокиселна, която ендокринната система използва за контрол производството на допамин.

Когато говорим за ендорфини трябва да вметнем, че те са част от сложен “комплект” аминокиселини, съставени от над 40 различни вида пептиди, които най-общо се делят на 3 различни “групи” – ендорфини (мю опоиди), енкефалини (делта опоид) и динорфин (капа опоид). Само мю и делта опоидните рецептори причиняват еуфория, докато капа дисфория. Динорфинът, както ендорфина и енкефалина, се освобождава при болка, особено тогава, когато тази болка е съпътствана от страх или някаква силна форма на безпокойство. На това може би се дължат агресивните реакции в ниво 4 и 5, за които ще спомена по-късно.

Плацебо и психосоматичният ефект

Когато говорим за обезболяващия и опияняващ ефект на ендорфина не трябва да забравяме и действието на самото ни съзнание върху отделянето и влиянието, което има върху тялото и съзнанието.

Интересно изследване, озаглавено “Плацебо ефекта върху човешката мю-опоидна активност по време на болка” показва сериозно повишаване на активираните мю-оппоидни центрове, ако на жертвата е приложено плацебо лечение. Това само доказва, че действието на ендорфините много зависи от нагласата, с която подчиненият влиза в “играта”.

Рискове

Преди да продължа нека спомена рисковете, за да знаете в какво се забърквате. Има сериозни доказателства, че ендорфинът е тясно свързан с различни дисасоциативни разтройства, посттравматичен стрес и желание за самонараняване. Самият ефект на ендорфина като опоид и инхибитор, предизвикване на дисасоциация с собственото тяло и усещания. Комбиниран с блокирането на аминокиселината, контролираща ограничаването на производство на допамин, може да доведе до типично психологично пристрастяване към усещанията. Това се наблюдава при хора, страдащи от PTSD (Посттравматично разстройство) и такива с желание за самонараняване – макар и несъзнателно те са пристрастени към ефектите, които ендорфинът има в тялото им.

В по-къс времеви интервал, като невро-инхибитор, ендорфинът затруднява някои от специфичните функции на ВНС (вегетативната нервна система). При по-високи нива на насищане на ендорфин в нервната система се забелязва рязко спадане на телесната температура, тъй като тялото не успява да я регулира. Също така се забелязва забавяне на сърдечния ритъм и спадане на кръвното налягане. Това са все неща, които трябва да се вземат под внимание, ако решите да “надрусате” партньора си по този начин.

Ендорфинни нива

Говорейки за ендорфинни нива изниква един интересен спор – оригиналната статия, която ми попадна и която е набрала популярност, говори за вид стъпаловидно освобождаване на ендорфина в тялото и съответното му натрупване. Но едно такова поведение би се различавало от начина, по който другите хормони в тялото ни функционират. Хормоните се освобождават на правилните места в съответните центрове, за да могат да си свършат работата за която са предвидени, без да засягат части, за които не са. Не е като мозъкът ни да се “маринова” в адреналин или ендорифин, или тестостерон. Дори напротив.

Ако ендорфинът не се натрупва и не се освобождава стъпаловидно, тогава на какво се дължат така наречените нива?
Знаем, че тяхното действие е такова, защото са били наблюдавани както от причиняващи ги, така и от изпитващи ги.
В зависимост от отправната точка ендорфинно ниво може да бъде наречен или броя “порции” ендорфин, отделен в тялото, или типа промени, които настъпват в тялото и в реакциите на партньора. Всеки от нас е различен, когато става дума до усвояване на “наркотици”.
Всяко едно освобождаване на запаса от ендорфин има външните признаци на малък оргазъм – тялото се стяга, после се отпуска. Тези външни признаци трябва да бъдат наблюдавани, защото те ще са отправната точка за силата, която стимулираме партньора и за това кога трябва да спрем.

Първата доза ендорфин се освобождава само след няколко минути средна стимулация. Това е и Ниво 1.
След първоначалното освобождаване можем да продължим с всякакви занимания, които предизвикват относително лека (или по-сериозна стимулация) постоянна стимулация на тялото. Имаме един период от десетина минути, в които просто трябва да “дразним” тялото.
Някои смятат, че това е време, необходимо на ендорфинния запас да се възстанови, но е по-вероятно това да е времето, през което тялото е силно подвластно на вече освободения ендорфин и не освобождава повече. Както споменах в началото, ендорфинът инхибира (подтиска) производството на невротрансмитерите отговорни за преноса на болка. Така че тези десетина минути може да са необходими, за да може тялото да произведе необходимите трансмитери, за да можем отново да достигнем нива на стимулация, която да предизвика повторното освобождаване на ендорфин.

След този период на “почивка” засилваме постепенно стимулацията, така че да настроим тялото и да го поставим в състояние на “натоварване”, което да освободи ендорфина – някъде около 4-5 минути, като в края прилагаме максимум стимул.

След всяко освобождаване трябва да се връщаме към по-лекото отпочиващо натоварване. Разбира се трябва да се съобрази, че всеки следващ път, в който освободим ендорфин в мозъка на партньора си, поносимостта му към болка се повишава.

Горе – долу нивата са разделени условно според ефекта, който ендорфинът има върху тялото:

Ниво 1 – основният запас от ендорфин бива освободен. Забелязва се рязък скок във възможността на тялото да понася болка. Настроението на “жертвата” се подобрява.

Ниво 2 – Още един рязък скок в поносимостта към болка. Партньорът е еуфоричен. Тялото проявява ефекти подобни на тези под въздействието на слаби опиати. Обратната комуникация бива затруднена, макар партньорът все още да се опитва да дава обратна връзка. Партньорът става по-изпълнителен (по-малко се съпротивлява).

Ниво 3 – Гигантски скок в поносимостта към болка. Партньорът е силно еуфоричен. Тялото проявява ефекти, подобни на приемането на опиати. Партньорът е почти неспособен да комуникира обратно, но ще се опита да изпълни всяко нареждане почти без съпротива. Оттук нататък на партньора му е невъзможно да използва спасителна дума.

Ниво 4 – Същото като 3, но освен това партньорът става силно сензитивен – всяко докосване бива отчетено и ответната реакция е силна и неконтролируема.

Ниво 5 – Липса на адекватна реакция. Възможно е партньорът да изпадне в наркозен ступор или да реагира агресивно на всяко действие от страна на доминиращия.

При достигане на по-високите нива трябва да внимаваме с партньора. Преди малко говорехме за рисковете, но освен физиологичните не трябва да забравяме и това, че в тялото не се освобождава само ендорфин, но и динорфин. Освен това повечето висши функции са подтиснати от ендорфина, което прави по-труден контрола над реакциите.

Тези нива, разбира се, са относителни и зависят от всеки човек поотделно. Докато ниво 1 е стартово и то се достига почти веднага, то разликата между другите нива силно зависи от податливостта. За някои разликата между 2 и 3 може да е едно ендорфинно “изпускане”, за друг може да са 5. Правете си тази сметка.

Последващата грижа

Когато си играем с биохимията на някого трябва да се погрижим после за него. Ендорфинът, както и адреналинът, са химични съединения с някакъв живот на разпад. Ендорфините се задържат около 40-50 минути след освобождаването (това време зависи от теглото и от количеството освободени ендрофини), които са важни за цялостната реакция. Както вече казах ендорфините причиняват дисасоциативност – отдръпване от собственото тяло и действия. В някои случаи, особено достигайки по-високи нива на натрупване, партньорът може да се окаже неадекватен за този период от време. От доминиращия зависи как ще се възстанови партньорът – едно такова отделяне и неадекватност могат да бъдат много страшни или могат да бъдат много приятни. Един препоръчван метод за грижа след това е жертвата да бъде увита в нещо меко и да бъде гушкана. Едно такова преживяване може да бъде силно травматично, затова е добре комуникацията да бъде сведена до физически контакт с минимално вербално ангажиране и то с успокояващ тон. Като тук тонът е най-важен, защото партньорът може и да не осъзнава веднага какво му се говори.

Ендорфинов шок

В частта за рисковете ви казах за някои от тях, но специално внимание трябва се обърне на така наречения ендорфинов шок – предозиране на тялото с ендорфин. Симптомите са подобни на тези при предозиране с опиум – плитко дишане, намален сърдечен ритъм, ниско кръвно. Тялото губи възможността да контролира температурата си и тя пада. Може да се появят гърчове.

Материали:

• Understanding Endorphins and Their Importance in Pain Management
• Endorphin Shock
• PAIN AND KINBAKU
• The Endorphin Levels in BDSM
• Psychology and Mental Health: Concepts, Methodologies, Tools, and Applications
• The Body Bears the Burden: Trauma, Dissociation, and Disease
• Wager TD, Scott DJ, Zubieta JK (2007) Placebo effects on human mu-opioid activity during pain. Proc Natl Acad Sci U S A 104:11056-11061.

Допълнителни четива:

Endorphins and adrenaline – What science really says – https://fetlife.com/users/29788/posts/1980103

Надявам се статията да ви е полезна.

Ваш,
Lucifer

Продължаваме с статията на Tsvetan за въведение в BDSM.
Предната част можете да прочетете тук.

Дотук бяха очертани базисните рамки и принципи на BDSM. А какво включват всъщност  тези усещания, поведение, отношения? Въпросът е широкообхватен и е много трудно да се проявяват дори минимални претенции за изчерпателност.

BDSM-връзките най-често предполагат полюсен модел: доминиране/подчинение; сексуално господство/робство; сексуален садизъм/мазохизъм. Вариациите не са малко и ще бъдат предмет на друга статия. Този полюсен модел съществува на две нива – физическо и ментално. Първото включва огромен брой практики по време на сексуалната игра и извън нея. А второто – различни степени на контрол на една личност над друга, в плоскостта на волята, съзнанието. Продължи …

Абревиатурата BDSM очертава съвкупност от усещания, модели на поведение и практики, които се проявяват в интимните отношения и човешката сексуалност. Те са присъщи за относително малък брой хора, поради което се определят като алтернативни и ексцентрични спрямо приетия в обществото стандартен модел.

Стандартният модел се базира на широко разпространените в обществото традиции, норми, критерии за нормално/ненормално и приемливо/неприемливо в любовта между хората, сексуалните отношения и практики. Въпреки, че тези критерии са условни и често изменчиви с времето, принципът на мнозинството понякога води до отричане и заклеймяване на алтернативните сексуалности, сред които е BDSM без достатъчно вникване и разбиране на тяхната същност. Казано с други думи, валидно е това което повечето хора усещат като приемливо, правилно, Продължи …

Тази тема е препубликация от anavaro.com. Оригиналната тема можете да намерите тук.

За да не скачам директно в темата и за да имате възможност, тези, които не знаете за дискусията във форума, която я провокира, да разберете за какво говоря – ето постановката. Най-просто и лесно поставен въпроса е кай е по-смел и от кого се изисква по-голямо преглъщане на собствения си страх в BDSM – от подчинения или от доминиращия, за да функционира една BDSM връзка …

Личното ми мнение е, че в различни периоди от взаимоотношенията отговора е различен. Като оставим на стрна първоначалното запознаване, което може да е инициирано и от двамата, както и всички разговори, които трябва да се проведат за да установят двама души, дали се привличат и дали си пасват, рано или късно идва ред на някакво начало на отношенията им. Среща, било то на кафе или директно някъде. Продължи …

Материала е препубликуван с малки промени от anavaro.com/blog/bdsm-i-nasilie/

Под поста ми за 50 shades of Gray в anavaro.com се заформи малка дискусия, за това що е BDSM и къде е разликата между BDSM и насилие.

Винаги съм започвал такива постове с думите „BDSM не е насилие“, Продължи …

Материала е препубликуван от anavaro.com (ето тук).

Честно да ви призная се измъчих с тези книги. Нямам нито желание, нито сили, да пиша два отделни анализа. Нямаше и този анализ да се появи, ако не беше настойчивото ръчкане на един много определен и много важен за мен човек. Но стига съм мърморил – да се хващам на работа. Продължи …

Материала е оригинално публикуван в anavaro.com (ето тук).

Преди да започна искам да кажа нещо – не съм литературен критик, за това ще се опитам да не правя критика на стила, изказа и изразните средства. Но съм човек, за който BDSM е начин на живот, и като такъв не мога да не критикувам „професионализма на тази книга и защо, ако се приеме директно може да е опасна.

Защо опасна ли?

Защото основния BDSM персонаж в нея нарушава единствените правила, които има в BDSM, единствената граница, която разделя BDSM от чистото насилие, а именно – SSC (Safe, Sane, Consensual) или Сигурно, с Мисъл и по Взаимно съгласие. От всички описани сцени, не намерих една в която поне някоя от тези основни норми на поведение да не е нарушена – дали ще е първото Продължи …

Здравейте!

В последно време често ми се случва да разсъждавам върху една доста деструктивна тема,която обаче намирам за изключително важна.Става въпрос за бдсм връзките и за тяхното разпадане.Или за трансформирането им в други варианти на отношения между партньорите – като понякога тези промени са положителни,но в повечето случаи не са. Продължи …

Darrias и Dorian – двама от нашите модератори представят своята гледна точка за разликата между доминиращ и господар.

“Господар” е човек, който по силата на някакви установени положения притежава власт. “Установените положения” могат да бъдат законите в една страна, договор между него и неговия човек или друга устойчива форма на йерархизиране, която го определя като “господар”. Продължи …

Морал – Система от правила за нравствено поведение в обществото.

Вярно е светът се променя, значи и стойностите на морала се променят. Много хора искат днес да са “разкрепостени” за да са в крак с модата, за да ги приемат от обществото. Кое общество?

Някакъв хаос е. От една страна още не е забравено старото понятие за морал, от друга страна навлизат новите, модерни форми на поведение. В други времена и други култури морала, ценностите, традициите са съвсем други.
Днес човек има свободния избор да бъде какъвто си избере. Не знам дали е добре това, свободата си има две страни. Продължи …