Ендорфинни нива или биохимия на болката

Posted on by

About Lucifer

Нищо на, този свят, не се постига лесно! А и ако лесно няма да е интересно.

Преди доста време обещах да направя редакция на българския превод на статията “The Endorphin Levels in BDSM” и наистина тръгнах с тази нагласа. Проблемът ми със статията е, че никъде няма медицинска обосновка. Какво са ендорфините е обяснено набързо без да се навлиза в подробности и цялата игра с телесната биохимия е представена магично, като дори не се споменават интересни странични ефекти, на които попада човек в случай , че се зачете. Затова реших да събера повече информация и така се роди първата версия на този материал.

След като я завърших ,обаче, ме насочиха към една друга купчина материали, която предполага сериозно разминаване с първоначалния.

Само да вметна, че не съм лекар и нямам завършено медицинско образование. Имам богата обща култура и знам как да търся в google. Това не ме прави експерт. Прави ме просто по-любопитен лаик.

Ако откриете грешки в това, което съм написал, или имате насочващи материали, които да прочета – давайте ги.

Основни допускания

В първоначалната статия, а и на няколко други места, се говори за така наречените ендорфинни нива. За тях имаме редица емпирични доказателства – множество случаи на достигането на посочените по-долу “нива” и докато не получа достоверно опровержение за това, ще ги смятам за валидни. Защо и как се стига до тях вече е въпросът, който ме гложди и който ще разгледам в този материал.

Ендорфини …

Преди да кажа какво е ендорфин, е добре да обясня един друг често използван по-надолу термин, а именно опоид. Опоидите са вещества, които се свързват с опоидните рецептори на тялото, разположени основно в нервната система и стомашно-чревния тракт. Опоидите са аналгетици (болкоуспокоителни) и седативи (успокоителни), някои от които причиняват и еуфория.

Ендорфинът, от своя страна, е вид ендокринен (вещество, произвеждано в тялото) опоид, отделян от хипофизата и хипоталамуса. Той е тясно свързан с контрола на болката и системите за “награда”, които са еволюционно обособени в телата на всички гръбначни животни. Ендорфини се отделят като награда, когато тялото извършва действия, които смята за “добри” и трябва да “награди” – хранене, секс, но също така комуникация с приятни хора, галене на животни, извършване на действия, които намираме за приятни, но и като средство за справяне с натоварване и болка, когато тялото е поставено в стресова ситуация (като това е основната цел, с която разглеждам ендорфините тук). Като всеки опоидн и ендорфините могат да доведат до усещане за щастие и да намалят болката.

Ендорфините, отделени в кръвта, нямат голям ефект върху усещанията на тялото, защото молекулите им са твърде големи, за да преминат през преградата кръв/мозък. Тези, които се секретират в мозъка или в гръбначния стълб имат двоен ефект – ендорфинът във вегетативната нервна система (ВНС) се свързва с мю-опоидните рецептори, което подтиска синтезирането на невротрансмитера, отговорен за пренасяне на болката от периферните нервни окончания към центровете за болка. Или казано по-просто – благодарение на намаления синтез нервите предават по-малко усещане за болка.

В централната нервна система (ЦНС) ендорфинът също се свързва с мю-опоидните рецептори и се проявява като пресинаптичен нервен терминал, но вместо да подтискат синтеза на болко-преносими невротрансмитери, подтискат синтеза на гама-аминомаслена киселина или GABA – вид аминокиселна, която ендокринната система използва за контрол производството на допамин.

Когато говорим за ендорфини трябва да вметнем, че те са част от сложен “комплект” аминокиселини, съставени от над 40 различни вида пептиди, които най-общо се делят на 3 различни “групи” – ендорфини (мю опоиди), енкефалини (делта опоид) и динорфин (капа опоид). Само мю и делта опоидните рецептори причиняват еуфория, докато капа дисфория. Динорфинът, както ендорфина и енкефалина, се освобождава при болка, особено тогава, когато тази болка е съпътствана от страх или някаква силна форма на безпокойство. На това може би се дължат агресивните реакции в ниво 4 и 5, за които ще спомена по-късно.

Плацебо и психосоматичният ефект

Когато говорим за обезболяващия и опияняващ ефект на ендорфина не трябва да забравяме и действието на самото ни съзнание върху отделянето и влиянието, което има върху тялото и съзнанието.

Интересно изследване, озаглавено “Плацебо ефекта върху човешката мю-опоидна активност по време на болка” показва сериозно повишаване на активираните мю-оппоидни центрове, ако на жертвата е приложено плацебо лечение. Това само доказва, че действието на ендорфините много зависи от нагласата, с която подчиненият влиза в “играта”.

Рискове

Преди да продължа нека спомена рисковете, за да знаете в какво се забърквате. Има сериозни доказателства, че ендорфинът е тясно свързан с различни дисасоциативни разтройства, посттравматичен стрес и желание за самонараняване. Самият ефект на ендорфина като опоид и инхибитор, предизвикване на дисасоциация с собственото тяло и усещания. Комбиниран с блокирането на аминокиселината, контролираща ограничаването на производство на допамин, може да доведе до типично психологично пристрастяване към усещанията. Това се наблюдава при хора, страдащи от PTSD (Посттравматично разстройство) и такива с желание за самонараняване – макар и несъзнателно те са пристрастени към ефектите, които ендорфинът има в тялото им.

В по-къс времеви интервал, като невро-инхибитор, ендорфинът затруднява някои от специфичните функции на ВНС (вегетативната нервна система). При по-високи нива на насищане на ендорфин в нервната система се забелязва рязко спадане на телесната температура, тъй като тялото не успява да я регулира. Също така се забелязва забавяне на сърдечния ритъм и спадане на кръвното налягане. Това са все неща, които трябва да се вземат под внимание, ако решите да “надрусате” партньора си по този начин.

Ендорфинни нива

Говорейки за ендорфинни нива изниква един интересен спор – оригиналната статия, която ми попадна и която е набрала популярност, говори за вид стъпаловидно освобождаване на ендорфина в тялото и съответното му натрупване. Но едно такова поведение би се различавало от начина, по който другите хормони в тялото ни функционират. Хормоните се освобождават на правилните места в съответните центрове, за да могат да си свършат работата за която са предвидени, без да засягат части, за които не са. Не е като мозъкът ни да се “маринова” в адреналин или ендорифин, или тестостерон. Дори напротив.

Ако ендорфинът не се натрупва и не се освобождава стъпаловидно, тогава на какво се дължат така наречените нива?
Знаем, че тяхното действие е такова, защото са били наблюдавани както от причиняващи ги, така и от изпитващи ги.
В зависимост от отправната точка ендорфинно ниво може да бъде наречен или броя “порции” ендорфин, отделен в тялото, или типа промени, които настъпват в тялото и в реакциите на партньора. Всеки от нас е различен, когато става дума до усвояване на “наркотици”.
Всяко едно освобождаване на запаса от ендорфин има външните признаци на малък оргазъм – тялото се стяга, после се отпуска. Тези външни признаци трябва да бъдат наблюдавани, защото те ще са отправната точка за силата, която стимулираме партньора и за това кога трябва да спрем.

Първата доза ендорфин се освобождава само след няколко минути средна стимулация. Това е и Ниво 1.
След първоначалното освобождаване можем да продължим с всякакви занимания, които предизвикват относително лека (или по-сериозна стимулация) постоянна стимулация на тялото. Имаме един период от десетина минути, в които просто трябва да “дразним” тялото.
Някои смятат, че това е време, необходимо на ендорфинния запас да се възстанови, но е по-вероятно това да е времето, през което тялото е силно подвластно на вече освободения ендорфин и не освобождава повече. Както споменах в началото, ендорфинът инхибира (подтиска) производството на невротрансмитерите отговорни за преноса на болка. Така че тези десетина минути може да са необходими, за да може тялото да произведе необходимите трансмитери, за да можем отново да достигнем нива на стимулация, която да предизвика повторното освобождаване на ендорфин.

След този период на “почивка” засилваме постепенно стимулацията, така че да настроим тялото и да го поставим в състояние на “натоварване”, което да освободи ендорфина – някъде около 4-5 минути, като в края прилагаме максимум стимул.

След всяко освобождаване трябва да се връщаме към по-лекото отпочиващо натоварване. Разбира се трябва да се съобрази, че всеки следващ път, в който освободим ендорфин в мозъка на партньора си, поносимостта му към болка се повишава.

Горе – долу нивата са разделени условно според ефекта, който ендорфинът има върху тялото:

Ниво 1 – основният запас от ендорфин бива освободен. Забелязва се рязък скок във възможността на тялото да понася болка. Настроението на “жертвата” се подобрява.

Ниво 2 – Още един рязък скок в поносимостта към болка. Партньорът е еуфоричен. Тялото проявява ефекти подобни на тези под въздействието на слаби опиати. Обратната комуникация бива затруднена, макар партньорът все още да се опитва да дава обратна връзка. Партньорът става по-изпълнителен (по-малко се съпротивлява).

Ниво 3 – Гигантски скок в поносимостта към болка. Партньорът е силно еуфоричен. Тялото проявява ефекти, подобни на приемането на опиати. Партньорът е почти неспособен да комуникира обратно, но ще се опита да изпълни всяко нареждане почти без съпротива. Оттук нататък на партньора му е невъзможно да използва спасителна дума.

Ниво 4 – Същото като 3, но освен това партньорът става силно сензитивен – всяко докосване бива отчетено и ответната реакция е силна и неконтролируема.

Ниво 5 – Липса на адекватна реакция. Възможно е партньорът да изпадне в наркозен ступор или да реагира агресивно на всяко действие от страна на доминиращия.

При достигане на по-високите нива трябва да внимаваме с партньора. Преди малко говорехме за рисковете, но освен физиологичните не трябва да забравяме и това, че в тялото не се освобождава само ендорфин, но и динорфин. Освен това повечето висши функции са подтиснати от ендорфина, което прави по-труден контрола над реакциите.

Тези нива, разбира се, са относителни и зависят от всеки човек поотделно. Докато ниво 1 е стартово и то се достига почти веднага, то разликата между другите нива силно зависи от податливостта. За някои разликата между 2 и 3 може да е едно ендорфинно “изпускане”, за друг може да са 5. Правете си тази сметка.

Последващата грижа

Когато си играем с биохимията на някого трябва да се погрижим после за него. Ендорфинът, както и адреналинът, са химични съединения с някакъв живот на разпад. Ендорфините се задържат около 40-50 минути след освобождаването (това време зависи от теглото и от количеството освободени ендрофини), които са важни за цялостната реакция. Както вече казах ендорфините причиняват дисасоциативност – отдръпване от собственото тяло и действия. В някои случаи, особено достигайки по-високи нива на натрупване, партньорът може да се окаже неадекватен за този период от време. От доминиращия зависи как ще се възстанови партньорът – едно такова отделяне и неадекватност могат да бъдат много страшни или могат да бъдат много приятни. Един препоръчван метод за грижа след това е жертвата да бъде увита в нещо меко и да бъде гушкана. Едно такова преживяване може да бъде силно травматично, затова е добре комуникацията да бъде сведена до физически контакт с минимално вербално ангажиране и то с успокояващ тон. Като тук тонът е най-важен, защото партньорът може и да не осъзнава веднага какво му се говори.

Ендорфинов шок

В частта за рисковете ви казах за някои от тях, но специално внимание трябва се обърне на така наречения ендорфинов шок – предозиране на тялото с ендорфин. Симптомите са подобни на тези при предозиране с опиум – плитко дишане, намален сърдечен ритъм, ниско кръвно. Тялото губи възможността да контролира температурата си и тя пада. Може да се появят гърчове.

Материали:

Допълнителни четива:

Endorphins and adrenaline – What science really says – https://fetlife.com/users/29788/posts/1980103

Надявам се статията да ви е полезна.

Ваш,
Lucifer

Comments are closed.