Това е един пост на Jam от стария форум, който пускам от свое име, защото той вече не е част от този форум. Думите не са мои а негови, но са думи които трябва да се прочетат.
Излишно е да Ви обяснявам как обществото приема BDSM. Тоест как не го приема. Добре познавате онази мрежа от страх, отвращение, неприязън, изумление, неразбиране, анатема и презрение, оплетена около нас от наслоени предразсъдъци, комплекси и нетърпимост.
Но защо е така? Кое ражда този конфликт?
Аз имам отговор. Гледаме в едно и също, а виждаме различни неща. Отговорът не решава проблема, но поне ми помага да приема, че съм различен, че имам различна сетивност. И да се наслаждавам.
BDSM – свободната зона
Това като че ли е най-лесният за обяснение “парадокс”. Множеството възприема първосигнално робството и подчинението като лишаване от свобода, а доминирането – като жестокост. Грешка!
Аз съм нормален човек. Работя и се забавлявам, грижа се за семейството си, храня се, спя. Но това не ми е достатъчно – имам и мисли, желания, фантазии, потребности, малко по-различни от общоприетите. Разкъсвам мрежата, освобождавам съзнанието си от безпочвените скрупули и предразсъдъци и съм СВОБОДЕН да бъда такъв, какъвто съм!
И правя своя СВОБОДЕН ИЗБОР – да бъда Господар или роб, да се отдавам на емоциите си, да преследвам усещанията, които ме привличат. Без чувство за вина.Защото полученото удовлетворение осветлява 24-те ми часа и отношенията ми с всички свързани с мен хора.
А дали е свободен робът…. И Господарят и робът са СВОБОДНИ ДА БЪДАТ СЕБЕ СИ и в избраното място да получат желаното – да плуват в свои води. Да – робът е ограничен в степента, в която се е договорил с Господаря. ДОГОВОРИЛ. Тук няма принуда, няма насилствено въвличане в една или друга роля – робството/доминирането са плод на съвместно взето от двама души решение, в духа на BDSM-философията – безопасност, ДОБРОВОЛНОСТ и разумност.
Толерантността
Кажете на някой незапознат, че BDSM е толерантност и ще Ви се изсмее. Поради липса на толерантност и желание за разбиране.Толерантността ….. само различен може да разбере различния. И да знае какво е неразбиране. В тази общност няма да намерите някой, който да осъди желанията Ви. Може би не винаги и тук ще бъдете разбрани и удовлетворени, но със сигурност ще бъдат уважавани възгледите Ви. Защото BDSM се крепи на уважение към чуждото мнение и избор, и на разбиране към личността, желанията и страховете на партньора. Толерантност в чист вид.
BDSM-договорът
Вероятно на мнозина ще се стори алогично обвързването на една връзка, базираща се на емоции, в договор. Но за bdsm-връзките намирам тези договори не само за логични, но и за задължителни. По няколко причини.
Най-важна е необходимостта да се гарантира безопасността във връзката. Така или иначе, ако и взето доброволно, решението да си роб те поставя в една или друга степен във властта на Господаря. И именно договорът е мястото, където трябва да се уточнят границите на тази власт, за да се осигури психическата и физическата безопасност на отношенията. Останалото, тоест какво ще се случва вътре в тези рамки, е изцяло решение на Господаря.
С договора всеки от партньорите поема определени ангажименти, получава определени права и задължение. Всички те са раждат като плод на споделените желания от двете страни и имат за цел задоволяването на определени потребности. В такъв смисъл договорът е конкретно доказателство за доброволността и интимността на една bdsm-връзка.
Договорът е нещо реално. Той извежда връзката от полето на разговорите и инцидентните срещи до нивото на реално присъствие в ежедневието и като такъв помага на партньорите да легализират в съзнанието си своите bdsm-стремления.
И не на последно място…..не мога да Ви опиша какво върховно психическо удоволствие изпитах при написване на първия си договора – този акт на взаимно проникване и опознаване, съпроводен от несекващата възбуда на споделените фантазии.
Отговорността да си Господар
Всеобща е заблудата колко лесно е да си Господар. Истината е, че малцина го умеят. Лошата истина е, че често егоизмът на Господаря третира робa не като човешко същество, а като предмет, губейки от внимание факта, че целта на връзката е взаимно удоволствие
Да си Господар означава да поемеш отговорност. Отговорността, имайки правото на ножа и хляба, да отгледаш връзката Ви, да намериш общ път за два различни интимни свята и да преведеш две личности по него. И да осигуриш пространство на роба да се развива, не да деградира.
Желанието и задължението
Винаги съм предпочитал думите. Като символ на връзката между два интелекта и като по-доброто за мен средство на доминиращия в сравнение с камшика. Доминирането и подчинението са преди всичко психически категории. Жената, избрала да бъде моя робиня, е личност и искам да остане такава. Не желая безгръбначно и безмозъчно същество. Всяка моя заповед и желание искам да се проектира в нейната личност и държа да зная какво усеща. Думите са средството да й подам правилните сигнали, да обясня смисъла на едно действие и да я доведа до желанието, не до задължението, да изпълни една заповед. Ако накараш една жена да бъде твоя робиня без да и слагаш нашийник, без да използваш камшик, дори и без да присъстващ – ето това е реално доминиране.
Да удариш от любов
Тя е пред мен. Обожавам я – голотата безпомощност на тялото й, топлотата на покорството й, приласкаващото й доверие. Искам да правя любов с нея. Не, не – не онази любов, в която се автоцензурирам с мисли за общоприето, вина и морал и в която всъщност не съм аз, а някаква моя проекция с оглавник на съзнателност. Тя сама избра да бъде моя, да ми подари тялото и духа си и да бъде средството да намеря своя баланс. Единици го могат. И аз я обичам. Обичам я с всички цветове на духа си – и с нежността, и с камшика.. Ръката се изпъва и снопчето ресни прегръща тялото й. Няма нужда да крия възбудата от удара – допускам я до ревниво пазените територии в мен, споделям с нея съкровените си желания, чувствам себе си. В обятията на духа й мога да съм искрен, във всичките си лица. И няма страх да я изгубя. Тази жена заслужава любовта ми. И интимността да ме познава. Удар. Обичам те.
Силата да си слаб
Сам си в средата на стаята. Вързан, невиждащ. Не знаеш кой и кога ще влезе, не знаеш какво ще последва, не знаеш, дали ще издържиш. Страхът владее тялото, избива по повърхността на кожата, после се гмурва и се заиграва с възбудата. Сам си в средата на стаята. Направил си го. Поел си риска да плуваш в морето на нечии чужди фантазии и желания. Кой ще ми каже, че това не е смелост? Само дух, който има силата и самочувствието да премине собствените си граници и да се бори с неизвестното може да го направи. И този страх в овързаното тяло и свободната ти душа – това е СМЕЛОСТ и СИЛА.
…..Със сигурност това не са всички “спорни” точки за хората от двете страни на бариерата БДСМ. Със сигурност и мнозина от съмишлениците ми имат различен поглед за маркираните неща. И слава богу.
Jam
Снимка: DanielJames