В теорията и практиката на еротичната бдсм-игра между двама партньори това определение обозначава човека ,който има активната и доминираща роля и власт, която е придобил въз основа на своето лично желание, усещане и фантазия, както и в съответствие със съгласието, желанието и фантазиите на своя/та партньор/ка.

Какви качества трябва да притежава един/една Господар/ка, като изключим желанието да доминира една/един роб/иня в бдсм-игра? Това е доста абстрактен въпрос,защото е трудно да се правят генерални изводи на базата на чисто индивидуални човешки усещания, характери, манталитет, въображение. Но все пак могат да се изведат няколко общи положения, всяко от които може да се превърне в отделна тема за разглеждане.

Включват ли отношенията Господар/ка-роб/иня любов (каквото и да се разбира под това)?

При всички случаи бдсм остава форма и специфичен израз на любов между две пълноценни човешки същества,личности. Доколко двамата определят връзката си като “неангажираща” или” любовна” – това зависи от степента на задълбочаване на техните човешки взаимоотношения, не само в бдсм аспект, но и в общия контекст на усещанията им и реалностите. Господарят/ката трябва да уважава партньорът/ката си,да се отнася с разбиране, да го/я обича,да резонира “на една вълна” с него/нея, както,разбира се и обратното.

Фантазия на Господаря/ката

Чисто индивидуално и субективно качество. Фантазията на един човек в доминираща роля би трябвало да е развита във висока степен, защото от него изцяло зависи играта да е интересна, възбуждаща, интригуваща, изненадваща, забавна. Роба/инята се носи по течението, но движението, скоростта, “завоите”… се определят от доминиращия/щата. Конкретните фетиши, склонности на Господаря/ката нямат особено значение, фантазията е тази, която ги движи, развива и синхронизира с обратно-насочената фантазия на роба/инята.

Самоконтрол и сила на Господаря/ката – основно качество.

Господарят/ката не може да си позволи да бъде неуверен/а, нерешителен/а, слаб/а – това би разстроило същността на играта, защото би било в противоречие с очакванията на пасивната/ния партньор/ка. Самоконтролът се изразява както в ясно показване на властта, “обуздаване и подчиняване” на роба/инята,така и способност да се задържа играта в предварително определените и установени от двамата рамки (лимити,граници). В това отношение има значителна разлика между “неконтролирана” игра и игра “излязла от контрол”, като второто във всичките му аспекти (като се започне от неспособност да се контролира роба/инята и се свърши с неспособност да се контролират различни ситуации) не бива да се допуска.
Тези общи положения, разбира се, не претендират за изчерпателност.

Tsvetan

Снимка: Edmund X White