Днес смятам да си поговорим за садомазохизма като такъв …

Да, днес ще си говорим за садо-мазо … или за удоволствието извлечено от болката – тази която причиняваме или тази която ни причиняват …

Има наистина много обяснения за садизма и сигурно толкова за мазохизма, но аз лично знам защо причиняването на болка ми харесва, но това обяснения ще оставя за друга тема, която също ще публикувам, но не като част от тази поредица.

А сега по същество – опиянението на болката …

Но за да съм по-точен ще разделя темата на 2 – садизъм и мазохизъм.

1. Садизъм …

Любимата ми движеща сила. Желанието да причиниш болка на създанието срещу себе си, да се насладиш на почудата и изненадата. На неверието в погледа докато правиш каквото си си решил … мммм …(да си избърша лигите) кхъм … да …

Да, тук отново трябва да наблегна на основните постулати в BDSM, а именно заветното SSC, защото въпреки че садизмът предполага някаква форма обезличаване на “жертвата” и използването и за лично удоволствие то това е направено само и единствено по взаимно съгласие. Дали ще капя восък или ще забивам игли, дали ще бичувам или ще бия шамари, това няма значение, защото е направено по взаимно съгласие.

На много места в блога си пиша, че съм животно. Че ми доставя чисто физическо удоволствие да наранявам “беззащитната жертва” и въпреки, че това е вярно, аз не съм тръгнал да изнасилвам и мъча не желаещи жертви (този път няма кавички, защото става дума истинска жертва). Но какво ми носи? На мен лично ми носи цяла плеяда от емоции – от сексулана възбуда до емоционално освобождение. Знам, че е комплексарско, но няма по-голям афродизиак, поне за мен, от това да знаеш, че всичко което изпитва партньорката ти се дължи на теб.

И да в повечето случаи садизма в някаква роля обезличава подчинения. Кара те да го възприемаш само като уред за собственото ти удоволствие …

Знам, че много от вас няма да се съгласят (най-вече тези които са имали досег с това за което говоря), но имайте предвид, че това е моето усещане за тези неща, а и се опитвам да ги представя в някаква разбираема светлина, за тези които не са запознати.

2. Мазохизъм…

Тук мога само да гадая, макар че е имало моменти когато нуждата да усетиш физическа болка е била голяма. Да изпиташ нещо, да достигнат някакви усещания … но това е било рядко и за кратко … но за да добиете по-ясна представа, ще добавя и отговора на другата страна тук:

По принцип не обичам да ме боли. Кой обича да го боли? Това, че обичам болката, не значи че се възбуждам от главоболието или болките в корема, не тях ги преборвам. Но има болка, която е сладка, която ми харесва, която ме възбужда. Да.. основното при мазохизма е възбудата. Не бъркайте сексуалната болка, с тази която ви съпътства в ежедневието – тя е сигнал, че нещо не е наред и трябва да се лекува.
Болката в секса възбужда… някак изпитвам нужда от нея, изпитвам нужда да бъда “напляскана” с камшика (или с каквото и да е), да бъда измъчвана и унижавана… това ми доставя удоволствие… доставя ми удоволствие да гледам тръпката в очите на доминиращия, неговата наслада от това, да страдам, наслаждавам се на собственото си страдание, защото то ми харесва.
Мазохизмът е цяло изкуство и нещо, което или носиш в себе си, или не. Обикновено това се усеща още в ранните детски години дори, и по-късно осъзнаваш, че още тогава си имал определените влечения в известна степен. Не може просто изведнъж да решиш да бъдеш мазохист.

Колкото до практиките …

Тук … мога да напиша много неща, но основното е че всяко нещо което води до причиняване на болка на партньора може да се сметне за някаква форма на садизъм. Това е едно от онези разтегливи понятия за които всеки има свои разбирания … За някои върховна форма на садизъм е да захапеш партньора, за някои пробождането с игли е милувка. Всичко тук зависи от гледната точка.

А защо садизъм и защо мазохизъм … знам, че аз в началото се питах от къде идват понятията …

Садизъм идва от името на  Маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад – френски благородник от средата на 18 век. Той има много произведения, някои от които съм имал удоволствието да прочета – Жустин или несгодите на добродетелта, 40 дни на Содом и още няколко …

А мазохизъм идва от името на Леополд фон Захер-Мазох – австрийски писател от средата на 19 век станал известен с произведенията си и с сексуалните си предпочитания, които включвали да бъде бит от прислужницата си.

***

Искам за пореден път да ви напомня, че садомазохизма разглеждан тук, няма нищо общо с психологическия профил “сексуален садист”. Двете неща са изключващи се. Тук говорим за доброволност и взаимност.

Ваш,

Lucifer

Ето и другите части:

• Да си поиграем? … Извратеност for Dummies (Част 5)
• Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
• Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)
• Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част 8)
• Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)
• Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)

Снимка:  Chris Willis