Когато преди няколко дни с мен се свърза потребител на форума да ме помоли да спомогна за рекламата на “Перверзни игри“, едно от нещата, които му предложих беше да получа копие от книгата и да напиша честното си мнение. И този материал е точно това – моето лично мнение след затварянето на тази книга.
“Естетически изпипан интелектуален разврат”
Така описва авторката си книгата. Иска ми се да мога да се съглася. За съжаление не мога. Много малко неща в тази книга говорят за естетика, за красота … Ако трябва да съм честен основната част от тази книга е евтино порно, не по-добро като качество от нескопосаните опити за разкази, които можете да срещнете във всеки форум с еротична насоченост. Но …
Щях да затворя много бързо тази книга, ако не бях обещал да я прочета. А аз съм човек, който си държи на думата, за това и се насилих да я прочета. И добре че го направих. Чак след средата на книгата ме осени как може да се разглежда, ако махнеш евтините порно историйки, използващи пошъл и ненужно вулгарен език. Ако махнеш това, което е всеки един разказ – а именно евтин опит за възбуда, и оставиш само скелета и тук таме по някоя невъзможно задълбочена страница. Тогава книгата може да се разглежда като възхвала на чисто хедонистичното търсене на наслада. На въздигането на секса в едничко достойно за човека удоволствие.
Да, с това мога да се съглася, но за да достигнете до това заключение обаче, трябва наистина да гледате с отворени очи и да четете без грам предразсъдък тази книга. Трябва да се абстрахирате от грубия, пошъл език, от проповядвания безразборен и не безопасен секс. Ако можете да го направите, ако не затворите книгата на описанията на “чепове”, “хуйове”, “путки”, “котенца” и “цепки”, ако не изтръпнете от директното обвинение отправено в началото на книгата … ако имате желанието и възможността да осъзнаете какво се крие дълбоко заровено под натуралистичните разкази, тогава … може би ще разберете, че книгата е ценна.
И все пак?
След като затворих твърдата корица, на иначе така стилно изработената книга … как мога да я опиша? Какво мога да кажа за нея?
Като цяло още с началото си книгата дава една насока, която авторката, като психолог (или поне представя Аза си в книгата като такъв) трябва да е осъзнала. За мен цялата книга, след увода е просто пътуването на едно малко, самотно, недооценено от татко момиченце, по пътя към осъзнаването си. На много места в книгата се четат неща за това че жената е жрица, че тя е стихия, че извратеното е просто гледна точка и истинската перверзия съществува само в лимитите на обществото в което живеем. Хубаво, но тези думички и изрази няма как да скрият едно важно нещо … няма как да притъпят горчивия вкус, оставящи началните страници – една дъщера опитваща се да намери нещо, което да замести липсващата бащина обич и внимание, която се отдава на отделни безразборни сексуални връзки в желанието си да открие нещо, което и е липсвало.
Не мога да нарека книгата дръзка, по една основна причина – дръзка би била, ако позволяваше на читателя да надникне зад маската на “жрицата”, мъжемелачката … зад лицето, а не между краката на героинята. Нямам как да я нарека и естетическа … заради изразните средства, ако така мога да нарека езика с който си служи авторката.
Иска ми се да кажа, че книгата ми е отворила очите за това как жените гледат на нещата. Иска ми се да мога да кажа, че и е дала дори мъглява представа за това как сексуално освободените жени мислят и действат. Какво се случва в главата им или как цъкат. Но, да си призная, тази книга не го прави. Имал съм късмет през живота си да общувам с много и всякакви жени и описания в тази книга живот не е на човек който прави това за наслада … дори напротив – прави го за да запълни празнина.
Има и интересни неща. Има отделни пасажи, показващи и покриващи наистина задълбочени проблеми свързани със секса, с насладата и с това дали живота си струва, ако не можем да го оценим чрез удоволствието в него, както и защо жената като сексуален хищник е табу и дори плаши слабите мъже … но това са едни малки части в иначе безкрайно море от телесни течности и евтини изразни средства използвани за описването на низки страсти.
Евтино порно, което не ми даде дори тръпката от четенето на еротичен разказ.
Ако трябва да оценя книгата от 2 до 6 като в училище, то бих и дал 3 1/2 и то само заради дълбокия смисъл, който се появява насред обилните вулгаризми.
Ваш,
Lucifer