Стоп думата няма нищо общо с подчинението. Между двамата, които си играят може изобщо да няма подчинен и доминиращ, а да са садист и мазохист примерно. Не винаги има припокриване на позициите, както сме свикнали формално да ги разделяме. Може просто двама равностойни фетишисти да са се събрали да си изследват границите.
Ако обаче един подчинен има право на стоп дума и я използва твърде често, то е защото не познава възможностите си, прекалено го е страх или прекалено се лигави. Това е несериозно отношение за мен. Един осъзнат подчинен, ще я ползва наистина в краен случай и нейното присъствие, няма да го прави по-малко подчинен. Освен това, използването на стоп думата може да се обвърже с някаква ” цена “, която подчинения ще трябва да заплати, ако я използва.
Неприятно е да те спрат, когато си в някаква възбуждаща ситуация, но пък доминиращия затова е доминиращ, да е предвидил и такъв вариант, и да продължи така, че подчинения да съжали, че го е спрял.
Разбира се, ако случаят е наистина съвсем належащ( да не се случват такива случаи) – значи си е изиграла единствената важна причина да се използва.
Разбирам, тези които обичат да им е супер тръпка и да не ползват сигнал за краен случай, но за мен е безотговорно да не се предвиди.
Няколко съвети да не стига до save word:
За подчинените:
- Честност – подчиненият да сподели честно, какъв опит има, кое му харесва, кое го плаши, кое го отблъсква. Това може да стане в свободен разговор или като си попълни теста. Трябва да има в предвид, че така или иначе информацията ще бъде проверена.
- Смелост – колкото и да се страхува подчинения от собствените си или от фантазиите на доминиращия, трябва да прояви смелост и да му се довери.
- Практичност и търпение – Първия плей е опознавателен, не трябва да очаква и да държи веднага и незабавно да се стига до крайности. Доминиращия ще определи ритъма това да се случи. Често подчинените имат големи очаквания и на първия плей им се струва, че не е достатъчно жестоко отношението към тях. В крайна сметка са се отдали да бъдат изследвани и да се забавлява доминиращия, а егоистично протестират, че им е малко.
- Ако пък им прилошее е редно да не се правят на герои и да уведомят с избрания знак доминиращия, save word е затова.
За доминиращите:
- Подчинения може да стигне много далеч и да понесе повече отколкото и двамата са мислили, че е възможно. Затова са нужни доверие, време, малки стъпки, постепенно повишаване на сложността, поддържане на постоянна възбуда, разумно използване на наградите и наказанията.
- Нужно е непрекъснато наблюдение на реакциите и тяхното разпознаване. Когато подчинения е възбуден, няма реална оценка какво чувства и е по-добре доминиращия периодично да спира: по-добре да не стигне, отколкото да се прекали – има следващ път.
- Ако подчиненият му няма доверие и респект от него, така или иначе нищо няма да се получи.
Аз мисля, че ако се подхожда сериозно към случващото се и всеки знае какво иска и какво може, няма никакъв проблем нещата да се получават. Проблемите идват от различното отношение към играта.
Примерно единия харесва само бутафорни действия, а другия напълно реалистични. Единия гледа перверзно на играта, другия задълбочено. Единия харесва психологическата доминация, другия чисто физическия аспект на нещата. От там идват почти всички не съотвествия, обърквания и проблеми в БДСМ отношенията.
Йоанна
Снимка: snakegirl productions